Днес на прибиране, в гадния, влажен студ, стигнах тичайки до 111 точно в момента преди да тръгне, а шофьорът ме погледна през стъклото на вратата (затворила се преди част от секундата), направи жест в смисъла на "Майната ти, днес нямаш късмет" и подкара бракмата накъм "Люлин". Доплака ми се. Знам, че е най-детинското и глупаво нещо на света, но ми се доплака, защото се намери дебел мустакат шофьор на автобус с тъмносиньо яке - като изваден от български филм, правен през комунизма - който ме остави на спирката на "Александър Малинов", докато започваше да вали. Почувствах се сякаш цялата Вселена е решила да ме остави на дъжда днес. И сякаш нямам на кого да се оплача от нея. Не бях се замисляла, че може да е толкова самотно да изпуснеш автобус.
Сигурно е от умората, даже може би е от чисто физическата умора. Само че ми е много криво, че не можах както по принцип още на място да се ухиля и да кажа "Ами да, shit happens." Защото това е нормалната реакция при такива случки. (Но е толкова по-трудно да се засмееш, когато няма кой да се засмее с теб. Мисля, че това е от тези неща, които човек трябва да може, когато е будист.)
вторник, 26 март 2013 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
"I quit, Smoke, I quit," he began. "I know when I got enough. I ain't dreamin'. I'm wide awake. A system can't be, but you got one just the same. There's nothin' in the rule o' three. The almanac's clean out. The world's gone smash. There's nothin' regular an' uniform no more. The multiplication table's gone loco. Two is eight, nine is eleven, and two-times-six is eight hundred an' forty-six--an'--an' a half. Anything is everything, an' nothing's all, an' twice all is cold cream, milk-shakes, an' calico horses. You've got a system. Figgers beat the figgerin'. What ain't is, an' what isn't has to be. The sun rises in the west, the moon's a paystreak, the stars is canned corn-beef, scurvy's the blessin' of God, him that dies kicks again, rocks floats, water's gas, I ain't me, you're somebody else, an' mebbe we're twins if we ain't hashed-brown potatoes fried in verdigris. Wake me up! Somebody! Oh! Wake me up!"~ Jack London, Smoke BellewGatsby believed in the green light, the orgastic future that year by year recedes before us. It eluded us then, but that's no matter - tomorrow we will run faster, stretch out our arms farther... And one fine morning -So we beat on, boats against the current, borne back ceaselessly into the past.~ F. Scott Fitzgerald, The Great GatsbyСтрахОчите ме болят от много слънце,от погледи, тютюнев дим и вино,от ветрове и облаци разкъсани,от гари, разписания и линии,които вечно гонят хоризонтас локомотиви, жици и семафорисъс пушек чер, с фенери, със кантонии все пак никъде не ни отнасят.Преследва ме скръбта неизживянана образи и мисли премълчавани,на тъжен смях в бордеите пристанищни,на виденото през стъкла и брави.Скръбта по малката къщурка селска,скръбта по тиха равнина разсеченас безумната стремителност на релсите -скръбта по всичко близко и далечно.Не искам и насън да виждам устни,изгубили цвета си и усмивката,ръце безсилни, бледи и отпуснативърху писма и пожълтели дрипи;разбити сгради, улици разкаляни,сандъци с вехтошарски принадлежностии дъжд пред магазини и пред хали,разтворил празната си сива мрежа.Не искам, вече никога не искамда бъда сам, останал само с думитеза обич, за омраза и за истина.И ако трябва - ще умра безшумно,но с любовта, с надеждите на хората,със нежността в квартирите затънтени,очите си завинаги затворилнаистина от много, много слънце.~ Иван Пейчев, 1948г.Смешната идеяТази вечер към 8 пред екрана ми хрумнаедна смешна идея, не особено умна,но безгрижна и весела, неочаквана, нова,притежаваща, знам ли я, нещо странно, такова,че посегнах към листа... Но в минутата точна,когато бях яхнал своя весел Пегас,на екрана започна "По света и у нас".И се заредиха войните, кланетатаи изобщо безумието, завладяло планетата,и новите вируси,и смехът на палачите,и бюджетът, разбира се,за ракетоносачите,и операциитена банкерите с пурите,и демокрациите,и диктатурите,еднакво лъжливи със различни слова...И сред всичко товатъй нелепа почувствах свойта смешна идея,че засрамих се, дето се бях радвал на нея.~ Валери Петров, 2009г.ЛюбовОгромен змей е лятото в пустинитегори задъхан въздуха до смърти слънцето гори върху къпините,къпините и нивите кипят.И аз вървя и търся те загубенав пламтящите и утринни нивя,о, мое слънце сред земята влюбено,със малката и весела глава.И сладък мед гори и пей по устните,в кръвта ми плуват хиляди звезди,аз ида и над мене се отпуснахана лятото металните гърди.Задъхвам се от зной и жажда огнена,петите ми са пламнали в пръсттаи пее и потъва, лудо погнато,сърцето ми в бездънните жита.Огромен змей е лятото в пустините,задъхана е черната земя,аз пия сок и мъка от къпинитеи търся те, и в нивите вървя.~ Никола Фурнаджиев, 1925г.
Сега, това което ще напиша е злободневно, надали търсиш такъв коментар, така че се чувствай помолена да го изтриеш, след като го прочетеш.
ОтговорИзтриванеПреди 7-8 месеца се преместих да живея във Вашингтон (да, онзи, в Окръг Колумбия) и в началото позлвах градски транспорт. В "столицата на света" Вашингтон практически всеки облечен в синьо сако автобусен шофьор ще се обърне настрани или ще ти изкриви физиономия и няма да ти отвори вратата - многократно съм бил възмутен свидетел на тази гледка. Вашонгтонският шофьор няма да ти отвори, защото уж спазва някакви измислени правила. Но истината е, че проявява същата нечовечност, каквато проявява българският му колега.
А на няколко пъти една и съща шофьорка на автобус накара жени с бебешка количка да си сгънат количките, докато са в автобуса. Такива били правилата. Едната от тези жени слезе от автобуса, защото кошът на количката и беше пълен с покупки. Просто нямаше как да я сгъне.
С други думи, хората обичат да злоупотребяват с власт. От автобусния шофьор до президента. Поздрави - Марк
Това, че е злободневно, не означава, че не е смислено. Благодаря ти.
ОтговорИзтриванеЗнам, че не е нещо необикновено шофьорите да си го изкарват на теб. Просто понякога такава елементарна нечовечност ми е много потискаща.
Е... Тук поне и правила не се правим, че спазваме. :D