Днес купих на сестра ми играчка от розово пликче. То е едно такова лъскаво, непрозрачно и запечатано. И вътре има играчка-изненада, която впоследствие се оказа миниатюрна котка със слънчеви очила. Подобаващо грозна.
За имения си ден - който като всяка година бях забравила, че имам, защото всъщност не виждам нищо общо с името си - получих книжка с разкази, които на места съвпадаха с настроението ми в момента (не се изненадах, случва се често), затова прочетох няколко със самосъжалително удоволствие. Само че авторът понякога е тъпак. Или пише неискрени разкази? Не знам. Но са хубави.
Пих чай точно в пет следобед. Като английска пенсионерка. Не изпитах никаква тръпка от доближаването до живота на нещо толкова легендарно като английска пенсионерка.
Открих лекарство за самота. Ако щете ми вярвайте! График. Действа като обезболяващо - на съвсем същия принцип. Притъпява. Запълва ти всичкото време и не ти остава никакво да седиш и да мислиш колко ти е студено. Правиш графика и го спазваш, това е всичко. Но когато количествата неща за правене и количествата часове до съмване започнат да се изчерпват, просто се налага да минеш на приспивателни.
Интересен факт, който не знаех до днес: баба ми още е влюбена в дядо ми.
Намерих една тъмносиня чинийка с интересни шарки, която много харесвах като малка, защото ми приличаше на откъсната от нощно небе. Все едно някой е погледнал през телескоп и е изрязал кръгчето, което вижда.
Въпреки и именно поради всичко това искам да се върна при теб. Не обичам да предозирам с лекарства. И чаят май няма да стигне за цели две седмици, нито разказите.
Този град не е наш през зимата. Само ми напомня, защото е различен. Ела си ме вземи...
сряда, 28 декември 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
"I quit, Smoke, I quit," he began. "I know when I got enough. I ain't dreamin'. I'm wide awake. A system can't be, but you got one just the same. There's nothin' in the rule o' three. The almanac's clean out. The world's gone smash. There's nothin' regular an' uniform no more. The multiplication table's gone loco. Two is eight, nine is eleven, and two-times-six is eight hundred an' forty-six--an'--an' a half. Anything is everything, an' nothing's all, an' twice all is cold cream, milk-shakes, an' calico horses. You've got a system. Figgers beat the figgerin'. What ain't is, an' what isn't has to be. The sun rises in the west, the moon's a paystreak, the stars is canned corn-beef, scurvy's the blessin' of God, him that dies kicks again, rocks floats, water's gas, I ain't me, you're somebody else, an' mebbe we're twins if we ain't hashed-brown potatoes fried in verdigris. Wake me up! Somebody! Oh! Wake me up!"~ Jack London, Smoke BellewGatsby believed in the green light, the orgastic future that year by year recedes before us. It eluded us then, but that's no matter - tomorrow we will run faster, stretch out our arms farther... And one fine morning -So we beat on, boats against the current, borne back ceaselessly into the past.~ F. Scott Fitzgerald, The Great GatsbyСтрахОчите ме болят от много слънце,от погледи, тютюнев дим и вино,от ветрове и облаци разкъсани,от гари, разписания и линии,които вечно гонят хоризонтас локомотиви, жици и семафорисъс пушек чер, с фенери, със кантонии все пак никъде не ни отнасят.Преследва ме скръбта неизживянана образи и мисли премълчавани,на тъжен смях в бордеите пристанищни,на виденото през стъкла и брави.Скръбта по малката къщурка селска,скръбта по тиха равнина разсеченас безумната стремителност на релсите -скръбта по всичко близко и далечно.Не искам и насън да виждам устни,изгубили цвета си и усмивката,ръце безсилни, бледи и отпуснативърху писма и пожълтели дрипи;разбити сгради, улици разкаляни,сандъци с вехтошарски принадлежностии дъжд пред магазини и пред хали,разтворил празната си сива мрежа.Не искам, вече никога не искамда бъда сам, останал само с думитеза обич, за омраза и за истина.И ако трябва - ще умра безшумно,но с любовта, с надеждите на хората,със нежността в квартирите затънтени,очите си завинаги затворилнаистина от много, много слънце.~ Иван Пейчев, 1948г.Смешната идеяТази вечер към 8 пред екрана ми хрумнаедна смешна идея, не особено умна,но безгрижна и весела, неочаквана, нова,притежаваща, знам ли я, нещо странно, такова,че посегнах към листа... Но в минутата точна,когато бях яхнал своя весел Пегас,на екрана започна "По света и у нас".И се заредиха войните, кланетатаи изобщо безумието, завладяло планетата,и новите вируси,и смехът на палачите,и бюджетът, разбира се,за ракетоносачите,и операциитена банкерите с пурите,и демокрациите,и диктатурите,еднакво лъжливи със различни слова...И сред всичко товатъй нелепа почувствах свойта смешна идея,че засрамих се, дето се бях радвал на нея.~ Валери Петров, 2009г.ЛюбовОгромен змей е лятото в пустинитегори задъхан въздуха до смърти слънцето гори върху къпините,къпините и нивите кипят.И аз вървя и търся те загубенав пламтящите и утринни нивя,о, мое слънце сред земята влюбено,със малката и весела глава.И сладък мед гори и пей по устните,в кръвта ми плуват хиляди звезди,аз ида и над мене се отпуснахана лятото металните гърди.Задъхвам се от зной и жажда огнена,петите ми са пламнали в пръсттаи пее и потъва, лудо погнато,сърцето ми в бездънните жита.Огромен змей е лятото в пустините,задъхана е черната земя,аз пия сок и мъка от къпинитеи търся те, и в нивите вървя.~ Никола Фурнаджиев, 1925г.
*имения си ден, Сиси. Това не знам защо всички го бъркат, но май за първи път те виждам с правописна грешка, та се кефя да го изтъкна :Д
ОтговорИзтриванеИ какви са тези разкази?
Сладък пост между другото. Забравих да отбележа.
ОтговорИзтриванеПо дяволите, верно. За грешката, де. Иначе щяхме да казваме именен ден. Което щеше да е яко.
ОтговорИзтриванеСама ли да се гръмна, или ще се обадиш на Боян? :D
Ох, да, за разказите - ами някакви на Калин Терзийски у една тънка книжка, баба ми ги купила, щото продавачката й казала, че са хубави. :D:D
ОтговорИзтриване